Първата българска и първата славянска оригинална азбука – глаголицата е създадена в периода 855-862 г., за да могат да се преведат църковни книги от гръцки на български език и други славянски езици.
Тя е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания.
Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г).
Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.
Ние от obichai.bg продължаваме да Ви даваме възможността да пренесете ценното ни наследство от миналото, отново в настоящето. Като посланици на българщината преродихме най-хубавата дума „Любов“, която на старобългарски е "любы". Думата има още значенията "страст", "благосклонност". Както и думата "Благодаря" един от начините да кажеш "благодаря" на стария език - буквално "хвала въздавам".
Глаголицата е символа на знаците, които говорят и до днес!
Важно е да знаем, че и кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България. Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква.
На глаголица са написани и първите български книги.
Неизвестен факт е , че съществува Уикипедия и на старобългарски :)
В нея има 584 статии към този момент. Трябва да се отбележи, че дори езици като старогръцки все още нямат собствена Уикипедия.